вторник, 6 декември 2016 г.

Blogmas #6 || Свършиха ми интересните заглавия, дните ми не са чааак толкова интересни.

8:36
   Снощи, още пишейки поста осъзнах колко зле е скалъпен. Чудя се дали да не го редактирам малко днес и т.н., ще водя дали ще ми остане време. Просто много искам да публикувам всеки ден и до сега това винаги е било възможно, просто не искам да понижавам качеството на публикациите за сметка на количеството. Преди да седна да пиша имам съвсем различна идея как ще бъде оформен поста, но като седна и тръгна да пиша, всичко просто... излиза. Което е доста приятно, не ме разбирайте погрешно. Ама снощи като се прибраха убита и едвам събрах сили да се изкъпя, някак си се насилих да довърша поста и... просто не става толкова хубаво. не знам какво ще правя, но е много вероятно вече да почна да не публикувам всеки ден. особено дните през седмицата - днес плана е подобен на днескашния. С единствената разлика, че съм будна в 08:40, няма достатъчно кафе и топли чорапи на света в момента и в 09:30 трябва да изляза за военно обучение.
   НО поне няма да слушате как "ще уча" и как никога не стигам до ученето.  Най-вероятно днес така или иначе ще стоя до вкъщи, трябва да довършвам проект все пак. От сега се опитвам да се подготвя психически за all-nighter-а, който смятам да предприема. Вярвам че всичко се свежда до психологическата нагласа (и ме виждате заспала в 22:30) Ок, времето напредва, а колкото и да ми се иска няма да мога да отида по пижама на училище днес. Така че почвам да се оправям.
09:02
   Понякога под оправям имам предвид чета Blogmas постове. Не съдете. Просто докато четях поста на Ева се сетих че и аз видях хубав батко във фитнеса вчера (освен ако това не съм го казала във вече редактирания пост от вчера. Но докато го пиша сега, онзи пост не е редактиран, така че продължавам). Така че ако някой познава номер 9 от отбора по волейбол на Бяла, моля да ми пише.
21:47
   Тъкмо си направих кафе и си обух топлите чорапи. Готова съм да пиша! (в творчески хаос от  три предишни хранения и поне два учебника) Обикновено пиша както ми дойде, най-вероятно рачешката - в смисъл, започвам от края на деня си и свършвам с това как съм тръгнала на училище. За това днес започвам с това как в девет и половина излязох много набързо, с разкопчана риза. Не че закъснявах, просто реших че ще е хубаво да побързам. Съответно си направих бърза снимка (за която имах чудесен caption), но мама изрично ми е казала да не показвам снимки от вкъщи, "да ни гледат хората натуриите". идетяа бещше че понеже нямах много време реших да пробвам bold lip техниката - слагаш си ярко червило и то създава илюзията, че си с повече грим с отколкото си. Доколко стана не знам, защото то несъмнено се беше изтрило още преди края на обиколката ни във Военноморското. Което, само да вметна, хич не беше приятно. Е не, това звучи прекалено гадно - наистина нещата, които ни показаха бяха интересни, но факта че седяхме на студа повече от един час абсолютно разваля цялостната картина. Пък и Митко става супер неадекватен като е болен, а не оставяш болен човек навън. Боже, ами камънаците?! Всеки вторник (не знам как се случва всеки вторник) съм на високи обувки, които по принцип с ами изключително удобни - ами не и днес, когато трябваше да минем през някакви остри камъни и... ужас. Цял ден ме боляха краката.
   преди училище минахме през книжарницата, за да купим кадастрон за проекта ни при американеца и с Гергана, като най-адекватни хора на Земята, спорихме пред продавачката какъв цвят картон да вземем. Накрая стана на герганиното (????) и купихме жълт картон (който аз не харесвах) Съответно като отидохме в училище, двамата от съучениците ни - очевидно с манталитета на петгодишни , решиха че е добра идея да вземат картона и да имат импровизирана битка с него или нещо подобно. Не знам, не бях в стаята. Но още с пристигането ми на етажа Гергана и Тишо ми казват, че са ни взели кадастрона при което с най-заплашителния си глас (а и походка) отидох да се карам. Стана ми толкова приятно като се разбягаха. И съответно те излизат от стаята, аз решавам че няма какво вече да се занимавам. Докато не чувам "Скъсахте ли го бе?" . Значи, аз наистина не харесвах цвета на картона и със сигурност не ми беше за левчето за което го бяхме купили. Въпроса беше, че ми трябваше лист за проект, а нямах. За това общо взето ги накарах (досаждах много) да ни купят нов (който е в цвят, който харесвам много повече)
  Ок, това стана прекалено дълго. Спирам. общо взето деня беше чудесен - имам 6 по английски и две плюсчета по Химия (и май ми остава още едно за 6) и пих хубаво кафе и се забавлявах и... *три тона по-ниско, с двойно повече отчаяние в гласа* математика. Абсолютно нищо не схванах и не го казвам като типичното момиче, които не разбира от математика и така нататък. казвам го като човек, който е учил в математическа гимназия пет години, спал е пет часа и  някак си е избутал пет натоварени часа в училище.
имаше уникален залез
   След края на учебния ден всичко беше както обикновено - т.е. отидох на фитнес. Днес ми е ден за гръб, което обикновено не отнема повече от 40-50 минути и бях навита през остатъка от времето да бягам. Е, оказа се че с цялата суматоха тая сутрин съм си забравила ластика, следователно се разхождах из фитнеса днес с цялата си коса и... Май имам много коса. Не съм се подстригвала от може би две години и въпреки че преди малко трудно осъзнавах колко бързо расте... на снимките от началото на миналата година е поне 20 сантиметра по-дълга. Оф, не говорех за косата си. Говорех, че от няколко месеца насам единственото, което искам е хубав гръб. Ок, единственото е пресилено, но със сигурност е дори преди "плосък корем" в списъка ми с неща, които искам да постигна.
  И май е това за днес. Сега ще свърша малко работа, ще помързелувам и.... най-вероятно ще заспа в дванадесет, въпреки нагласата за all-nighter. Понякога живота просто те смачква.
-лирични мисли в края на постовете-

Няма коментари:

Публикуване на коментар