понеделник, 5 декември 2016 г.

Blogmas #5 || Never miss leg day

10:26
   Тъкмо закусих и свърших с повечето задължения, които имах из вкъщи (главно включващи четене на Blogmas постове, оппа). Обичам си програмата за понеделник - единствените истински часове са психология и биология, но тъй като за днес ще учат десет чвека по психология, аз смятам да пропусна. На всичкото отгоре с Тишо сме единствените ученици, които имат три оценки (колкото са ни нужни за целия първи срок) и не мисля че ще се занимава с нас поне до следващото контролно.
   Остава само Биологията - тази година успях да изненадам себе си и уча систематично. Не само по Биология, а по всички предмети, които го изискват. Плана беше този уикенд да наваксам по Химия и география - двата предмета за които полагам близко до нулеви усилия, единствено и само защото учителите не са особено изискващи. Както и да е, днес трябва да уча само по Биология и въпреки че урока е изключително отвратителен, се надявам се за около час ще мога да го науча. От 12:30 евентуално ще отидем на дебати с Гери (още дебатираме дали да го направим (see what I did there)) и ако до тогава съм успяла да си науча най-вероятно ще разгледам и уроците по география, тъй като в четвъртък ще имаме контролно.
   Днес (както и в четвъртък) имам по шест часа, което автоматично ги прави leg days - обикновено дните, които строго не пропускам във фитнеса. Така че днес най-накрая (евентуално) ще видите фитнеса, който като се замисля не съм посещавала от началото на Blogmas, но несъмнено съм говорила за него поне малко във всеки пост.
    Също така имам и физическо, което ме кара да си мисля, че може и да не мога да се прибера довечера. Обикновено играя волейбол в часовете по физкултура, а докато го правя редовно се хвърлям на пода. Да... Blogmas #3 е изключително подвеждаща, защото явно не съм си натъртила само дупето. В момента кръста ме боли доста, дясната ръка на която паднах също. Имам и някакви случайни малки синини по крака, които може просто да са се появили там от чист сакатлък, но... Идеята ми е, че само от две падания на пода в салона имам нужда сега. Някой да ми купи наколенки и мехлем за Коледа!
10:44
   Минути и половина притоплях празна чаша! ОСТАВИХ ПРАЗНА ЧАША В МИКРОВОЛНОВАТА! И Я ТОПЛИХ!



мразя се.
11:01
  
отчайваща съм.

22:43
   Като пребито куче съм. Пиша с едно отворено око. Най-накрая нещо типично ежедневно. прибрах се преди около час и до сега успях да вечерям и да се изкъпя (сега събирам сили да си изсуша косата)  и да намажа с магнезиев гел може би всяка част от тялото си. Този гел ми помага с болки, най-вече с колената, които ме болят по принцип. По едно време дори не можех да бягам без да съм си намазала коленете. Но последната седмица проблем имам не с коленете, а с левия си глезен. А след ледената пързалка - с кръста и опашката си.
   Както предвидих - докато играх волейбол днес успях да падна. Цели два пъти, дори! И един път успях да бъда сритана като парцал. #найдобритетиприятели. Следователно и след часа се чувствах меко-казано пречукана.... Оф, пак почнах от майната си.
    В 12:30 бях в училище и с Гери бяхме готови да се представим пред клуба за дебати... само дето дебата стигна единствено до това дали да влезем или да не влезем в залата (спойлер: Не го направихме) Решихме че ще се присъединим следващия път, вече навреме. За това отидохме в библиотеката, първоначално с цел да учим по Биология, в последствие разработвайки целият проект за американеца. Само да вметна, че и двете с Гергана сме изключително концентрирани
"И го правиш така и така и.... я виж ква яка тераса има на онзи блок"
    Абе общо взето, въпреки цялото отлагане на работата повечето беше свършена. Първите часове разбрах, че по-голямата част от класа беше болна, а поне половината от присъстващите бяха болни или разболяващи се. Следователно голямото междучасие компанията ни не беше в пълен състав, което ме "принуди" да говоря с други хора (лове, Перчем). Ива (уха, стават много имена, знам) дойде при нас и ми каза за някакво яко събитие довечера и аз, въпреки че бях с дрехи за тренировка, някак си се навих да отида.
   Е да де, ама като се оказа че те вече съм  там и че ще ми се наложи да пътувам сама до общината и.... се оказах във фитнеса.Съответно си прекарах чудесно, както винаги, което и отговаря на заглавието. Никога не се чувствам гузно че изпускам тренировка, просто ми е гадно... в смисъл, прекарвам в залата повече време отколкото навън. И пак - имам снимки и повечето са доста забавни - бях карък и в съблекалните, просто нямам сила да ги добавям. Тъкмо си помислих как ще напиша "А утре трябва да ставам рано, така че лека нощ" и осъзнах че нямам батерия на телефона. Отивам да преговарям с мама кога да ме събуди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар