петък, 2 декември 2016 г.

Blogmas #2 || Кафето никога не е достатъчно (особено тази седмица)

   Хора, знаете ли какво?! Днес е вторият ден от блогмас! А това е пост, който пиша навреме! Макар и в 22:04 - почнат е на 2ри декември и смятам да бъде публикуван тогава (защото ако трябва да съм честна - не съм физически способна да остана след 12).
    Денят ми започна може би към 7:30 когато се разбудих, но с биенето на първата аларма (може би към 7:45) аз загубих всякаква мотивация за изляза от леглото. В крайна сметка се насилих да го направя, защото... е, задължения. И ходя като труп из къщата - в ужасно настроение, рошава и в отчаяна нужда от кафе - тъй като тази седмица май съм 98% кофеин.
   Съответно не върви с кафето си да извадя учебниците си и прекарах една доста лирична сутрин. Слушах музика - главно Jacob Lee от който съм обсебена напоследък. Работих малко по проекта за който споменах в предния пост, защото не е някаква много натоварваща работа - главно скицирах и развивах някакви идеи. Бях се свила на стола пред бюрото - на топка от пуловери и топли дрехи и видях страхотна гледка на прозореца. За това прекарах следващите 10 минути под пердето опитвайки се да направя някаква прилична снимка.


     Цяла сутрин се суетя покрай куп неща, а в крайна сметка почти нищо не беше направено. Исках да уча за класното по немски, но това така и не се случи. по принцип по всеки предмет си правя... планове? Просто изваждам най-важното от уроците в големи таблици, разделям ги по общи черти и като цяло процеса е доста приятен за мен - така хем имам всичката информация подредена прилежно и лесна за осмисляне, от друга страна съм запомнила повечето от нещата, само защото са ми минали през ръцете. Днес открих чудесен метод за учене на думи и отделих може би час в писане на съществителни на немски език, определяйки членовете им.
тук вече съм свършила известно количество работа и съм минала на чай

а това е финалният вид на папката ми.
   И цяла седмица уча (или поне се опитвам) за това класно по немски. Само за да може днес госпожата да обясни с преспокойно изражение, че другия клас искали следващата седмица и (въпреки че се е разбрала с нас за тази) за да го правим всички заедно остава за следващата седмица. Поне в крайна сметка днес не взехме прекалено много материал и мисля че ще си науча доста по-лесно с моите си таблици.

    Снощи (не си легнах в 22:30!) проведох  много задушевен разговор (das Gespräch, -e) с Вики, който в крайна сметка се превърна в "Коя от нас двете е по-отчаяна?". В началото на поста отбелязах колко е силна връзката ми с кафето тази седмица - ситуацията е толкова зле, че още с влизането ми в стаята Гергана (момичето до което седя) знае, че скоро ще кажа "Оф, спи ми се. Искаааам кафе!". Ами, в крайна сметка...
да, това е кафе в бутилка. Не съдете.
  Като стана дума вчера докато си пиех кафето (дума, която със сигурност не повторих минимум 20 пъти в този пост) Дилян ме прегърна отзад и следователно аз се стреснах и се залях. Почистих се, като си мислех че съм поляла само суичъра си и яката на ризата си - е, явно не. Днес в 13:22 (8 минути преди започването на първия час) аз тръгвам да обличам ризата си, само за да видя това...
rip риза <3
   След часовете по немски вече едвам се държах на крака - а кафето вече беше свършило. От тогава до края на деня целият клас сме супер неадекватни. Мисля че тази седмица беше изключително натоварваща за всеки от нас. И излизам от училище - с единствена ясна цел в главата си - леглото вкъщи и срещнах Вики (друго Вики, не онова с кафето). И се събрахме малка компания - ходихме до една закусвалня, а после се върнахме към училище за любимата ни кафе машина (искам похвала за самоконтрола, не си купих кафе) и отидохме в Макото - където говорихме много неща и... много обичам Вики. Пратете ѝ цялата си любов, защото е най-хубавата бъдеща рожденичка, която някога ще видите.
   Вчера като постнaх първия си пост реших, че ще слагам коледни снимки в края на всяка публикация. Но както казах Коледа не ми е толкова важен празник, не се вълнувам кой знае колко и настроението ми хич не е празнично. За това, вдъхновена от Вик, реших че ще оставям снимки на нещо, което наистина обичам. КУЧЕНЦА!

бонус: аз с куче





















Горе споменах Jacob Lee - това е една от любимите ми негови изпълнения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар