вторник, 13 декември 2016 г.

Blogmas #12 и #13 || Изненадващ обрат

09:25, 12 декември
  Тъкмо публикувах поста за уикенда, излях си душата в него. Сега трябва да уча и по някое време трябва да отида до Гьоте - езиковия център, за да се запиша на уроци по немски. Ще видим кое кога ще стане.
19:47, 12 декември
   Днес не съм на фитнес, защото се чувствам изключително изцедена. Нищо не се е случило днес, просто обикновен ден в училище, просто пак не успях да се наспя. Добрата новина е, че утре няма да имам първи два часа - т.е. ще започна училище в 15:00. Друго хубаво - днес сутринта започнах The Song of Achilles и ми харесва изключително много. Сега смятам да си пусна едно кафе и да се сгуша с нея.
   Между другото днес успях и да се запиша в Гьоте и да си науча по Биология. Постижения на ента. 
21:53, 13 декември
    Изненада, изненада - днес пак учих. И пак бях на фитнес. Мисля че двете най-интересни части от деня ми са героичната ми постъпка от час по Химия и невероятната книга, която чета. The Song of Achilles говори на душата ми и въпреки само около 100 страници в историята, вече предчувствам как ще ме разбие на хиляди малки парченца. отдавна не бях чела книгата толкова бързо и с такъв интерес. Освен може би учебника по История :') Та чета си аз книжката - това правих цяла сутрин, това възнамерявам да направя и сега. Снощи стоях до след дванадесет, само и само да прочета "още една глава" (знам, че 12 не звучи късно, ама обикновено си лягам в 10)
    Та, героичната ми постъпка по Химия... По химия сме с възможно най-хамавия учител на света. Следователно, дори не съм докосвала учебника по Химия. Но понеже съм сравнително активна съм натрупала 3 заградени плюсчета (има странна система за оценяване). Та, днес идва и казва да се освободят всички чинове от средната редица и че ще прави писмено изпитване. С приятелки винаги обсъждаме как никога като ни изпитват не бихме отговорили с "не знам", борейки се поне за три-четири, но по Химия мога да заявя, че наистина почти нищо не знам. Притръпнах, но понеже съм била активна през часовете, не правих изпитването. Но Иво го направи. А Иво ми е бебето, бях готова да се разплача за него, просто защото знаех, че и той като мен нищо не знае. Но с общи усилия му направихме контролното, Митко дори му написа на едно листче всички съединения. И Иво, като най-милото нещо на света, почна да се панира с тоя пищов, целия се разтрепера и накрая като трябваше да предава не знаеше какво да го прави - учителя е зад него и всички тръпнем дали ще успее да хване и него. Иво тръгва да подава пищова на Митко, но координацията липсва и хартийката пада на земята. Гергана крещи на някой от двамата "Настъпи го", а аз стоя и гледам как Митко се навежда да го вземе. Да де, ама Митко е висок два метра и нещо се "хецна" и така и не успя да стигне до под чина. И тук е моя героичен момент - с една голяма крачка паднах на земята, грабнах бележката, намачках я на топка и си я прибрах в джоба. Нищо не е станало. А контролното е направено.
    Това беше по-интересното от тези няколко дни. В дилема съм дали да пускам поста или не - все пак е изключително несъдържателен.  Ама това е работата - бъхтя се като грешен дявол, само уча и ходя на училище и тренирам. Това е. няма да стане нещо по-интересно идните седмици. Ако очаквате някаква драма в живота ми - не и тази седмица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар