неделя, 11 декември 2016 г.

Blogmas #10 и #11 || Не знам.

07:56; 10 декември.
   От сега предупреждавам, че този пост ще бъде или готово в 19:00 или в 03:00 на следващата сутрин. Днес имам адски много планове и мисля че ще имам какво да кажа и в двата случая. Значи, снощи, съвсем спонтанно реших че днес ще се пробия. Не знам как съм с парите, но реших, че ако се наложи ще тегля от картата си и... надявам се реално да го направя - малко ме е страх - и за обецата и за това , че може и да не си припомня кода на картата. Но преди да се пробия ще е хубаво да изляза, а излизам за да купя подарък на Вики. В последния момент измислих нещо, което на мен лично ми е много интересно - идеята идва от това да подаряваш моменти, не материални неща и смятах да направя нещо стил "Каса за мечти" или за нещо друго, ама май в крайна сметка ще е за Kylie Lip Kit - знам че тя много искаше. Та след като направим всичко това, ще ходя (отново) на ледена пързалка - този път с Яската. И двамата малко не знаем къде се намираме и не можем да се оправим, така че пързалката може и да отпадне в крайна сметка, но и на двамата много ни се ходи и съм готова да жертвам един час заради него. Каквото и да правя си казах че до три ще съм си вкъщи, като планирам да легна да поспя. Но в случай че това не стане - ще отида на фитнес. Още се чудя дали да го направя тази сутрин - след около час и половина, следобед или въобще да не ходя. мама каза че при положение че цяла вечер ще танцувам и нямам нужда и от фитнес, ама... може и да се окажа там по някое време на деня.
   Иначе който не се е досетил и който не е чел други блогмаси - довечера съм на рожден ден и възнамерявам да се прибера към два и ако имам сили да пиша за рождения ден. Това е плана за сега - продължавам да си пия кафето и да чета "Илиада".
10:54; 11 декември.
    Oк, опитах се. Просто е сложно. Уж щях да изляза към 11:00 и към 15:00 да съм вкъщи... Да, със сигурност. Излязох в 12:00, защото не можех да си намеря приятелче, но когато това най-накрая се случи се, се оказа че сме се разминали поне два пъти и да... Докато тръгнем към центъра беше станало никое време. Минах първо през един магазин за джунджуриййки и купих гривна като подарък от Дилян. И тръгвам вече по моите си задължения - 12:46. А аз имах намерение да си хвана автобуса в 12:50. Следователно зарязвам всичко и се стопирам на спирката. Качих се на автобус, даже по стечение на обстоятелствата Дилян се оказа в същия автобус. Яската не успя да дойде за пързалката, но с Дилян си прекарахме добре (не паднахме нито веднъж), аз успях да спра да "ходя" и най-накрая почнах да се пързалям (и дори минах през средата на ринга!). Дори срещнахме Ели и имах шанса да си поговоря с нея и  да се възхищавам на приятелката ѝ, която се пързаляше с така лекота.
   Като ни изтече часа съответно си тръгнахме и очевидно последва въпроса "Кога пак ще дойдем?". И аз съм готова да отговоря "В събота." и се сещам, че като гледах разписанието вкъщи ми направи впечатление, че ще има състезание по хокей. При което с целия си ентусиазъм възкликвам "Гледа ли ти се състезание по хокей?" при което Дилян реши, че ще е по-логично да участваме в него. Или още по-добре - в състезание по фигурно пързаляне! Дори вече имаме оригинални пози "Търкаляща се костенурка" и "Умиращ лебед"!!!
  Върнахме се на центъра за подарък, минах през "На тъмно" за обеци на Вики и питах колко ще струва пиърсинга, който исках. Мацката беше много миличка и ми обясни всичко. След това се отбихме с ЛьоЧеп за храна. И ми се обади Жори. А Жори ми е нааааай-любимия човек на света, следователно се срещнахме и бързо зарязохме Дилян.

ЛьоЧеп
Магнит на Путин с куче с куче
   Жори се чувстваше ужасно, а аз бях хиперактивна и изключително щастлива. За това през около двадесет минути по главната се скривахме на някоя алея, за да пуши и да си говорим за тъжни неща. После направих най-неадекватното решение за уикенда. Отидох да си пробия ухото.
    За пореден път се убеждавам, че "На тъмно" е най-доброто студио, поне във Варна. Мъжът, на който винаги попадам, е професионалист, винаги работи много чисто и е много мил. Още като реших, че ще се пробивам съботата, започнах да се страхувам, че много ще боли и дали ще си струва - струваше си, на 101%. След като се пробих бях в такава еуфория, а болката беше (и все още е) минимална. В крайна сметка, адски щастлива съм с това, което направих.





















   После бяхме напред назад - първо отидохме до вкъщи, оправих се за около 15 минути и тръгнахме към мола. В мола пък бяха едни схеми, кой от къде ще купува подарък... С Тедко ни дойде в повече и просто седнахме на една пейка и чакахме да ни вземат.

  Като тръгнахме вървяхме петнадесетина минути и най-накрая стигнахме у Вики. За това веднага като влязох помолих за кафе. И после - рожден ден. Мисля да си спестя всичко от вечерта, но общо взето мисля че всички си прекараха добре. Прибрах се към 02:30 и веднага легнах да спа, защото... от 7 сутринта щъках наоколо.
не на алкохола
   Неделя беше неделя и имах намерение да не изпадам в детайли как нищо не съм правила, но... Вечерта бяхме на гости на семейни приятели и имаше куче. Което е доста важно и мисля да се върна към снимките на кучета в края на постовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар