четвъртък, 1 декември 2016 г.

Blogmas #1 || Отчаяние по никое време.

   Може би възможно най-отчайващата част от тази публикация е, че въобще седнах да я пиша. Цяла сутрин се радвам като малко дете на постове от Blogmas - като най-мотивиращи бяха тези на Криси и Ева - и се чудя дали да не почна и аз (очевидно почнах де) и просто... Нямам идея за какво да пиша. Нямам и много време. Без майтап - последните 2 месеца само уча и тренирам. И си лягам в 10. Започнах да пиша в блога и не искам да зарязвам това, за това - ще се постарая за този Blogmas.

 Oк де, очевидно не беше чаааак толкова спонтанно решение. Просто утре ще имаме класно по немски, а аз нямам никакво желание да назубря 300 думи. Но това не значи че довечера няма да седна да ги уча - защото както вече казах, само това правя напоследък. За сега немският е... интересен. Още от малка мечтая да науча немски и да живея в германия, а сега - когато уча немски, някак си... иска ми се да кажа,че загубих интерес, но не е точно така. Езикът продължава да ме вълнува и по собствено желание си изтеглих duolingo и му отделям адски много време всеки ден ( само за 4 дни съм 25% fluent), но намирам за адски досадна да зубря думи и определителни членове, просто от притеснение за някакво контролно. Януари месец най-вероятно ще тръгна на уроци в Езиковия център "Гьоте", който е на само няколко минути от вкъщи. Но и за това не съм сигурна колко се вълнувам. Тази седмица ми е едно такова... никакво. Просто искам да свърши.



   Преди няколко седмици от училище ни раздадоха служебни имейли - с домейн на училището- и явно учителите са решили, че това ще е изключително полезно за всичко, включително и за.... контролни. Днес от 10:00 до 12:00 теста по Физика трябваше да е отворен в Google Classroom и съответно още от снощи в групата на класа ставаха някакви суетни около контролното. И виждам в 09:30 - пълна истерия. Никой не можел да си намери кода, кой не може да си влезе в пощата... По едно време просто почнаха да се изпращат снимки със указания как стъпка по стъпка ДА ОТВОРИМ ТЕСТА. Вече е 10:30 - всички или си правят теста или вече са готови, когато получаваме имейл:
    След супер много нареждане на госпожата (която е изключително приятна жена) някой се осмелява да натисне върху файла и да започне - като очакваме да има таймер 40 минути както ни беше казано в час. Да, ама не. На всичкото отгоре се отваря абсолютно същия формуляр, който до сега сме попълвали - с абсолютно същите задачи! И след има-няма 15 минути, госпожата заключи теста. Теста, който трябваше да направим от 10:00 до 12:00 се появи точно за 15 минути. Slow clap... Предния четвъртък като ни каза че ще правим "онлайн изпитване" всички от класа започнаха да се оплакват, защото наистина не беше добре измислено и не беше удобно за много от нас и след като едно момиче попита "А защо просто не го направим на лист в училище?" отговора беше "Абе вие сте единствените млади хора, които искат да дърпат назад!". Така че явно бъдещето ни е в едно отборно контролно. Преписването се улесни със 100% току-що! Нямам думи. Вече просто очаквам да видя същото това изпитване принтирано на лист в час.


Освен прекрасното контролно по Физика и класното по немски, вчера ни възложиха и проект по ЗИП английски. В началото на годината в училището дойде като преподавател един американец, който е изключително мил и прекрасен, часовете му са приятни и дава интересни домашни. Но колкото и да са интересни домашните му, те са трудоемки. Отнемат адски много време и въпреки, че ми доставя изключително много удоволствие да ги правя - тази седмица нямам време! Темата е изключително интересна и успяхме да измислим нещо с моята група след часа, но просто ни виждам как целият проект ще е подготвен в голямото междучасие преди часа на Кортъм.


тук работя в творчески хаос (а учебника по физика е някъде там също)
    Още малко за американеца - той организира два клуба, за които разбрах предната седмица, и обмислям дали да  не се присъединя. Исках още вчера да отида, но нямах време (сефте). Едната му група е по дебати, а в другата обсъждат Gender Rights - обясни ми че говорили доста за сексизъм, феминизъм и лгбт обществото. Надявам се следващата седмица да успея да отида и да дам някакви отзиви.
***
    Смятах да отида на фитнес днес, и може би да снимам нещо там, но може би по средата на деня реших, че ще се прибера и ще уча... или поне няма да си легна в 22:30 полумъртва. Ами сега е 21:02 и все още не съм почнала да уча. Пуснала съм си Gilmore Girls и чакам мама да ми донесе храна - прави домашна пица и я сложи да се пече преди има няма десетина минути. Адски ми е студено в момента и както през цялата изминала седмица - нямам мотивация за нищо. Вики (любов за Вики <3 ) ми се обади и се разбрахме да се видим съботата, за да си пробия ухото. Не знам дали в крайна сметка това ще се случи, но ако стане - то ще бъде отразено с пост. 
    Май трябваше да кажа нещо коледно, все пак е Blogmas. Коледа никога не ми е била любимият празник и не се вълнувам то.кова много, колкото други хора и няма да залъгвам никого. Но за сметка на това обожавам зимата, обожавам всичко в зимата и нямам търпение да се сгуша някъде на топло и да чета и да ми е зимно и снежно.... А, размечтах се. Ще ми се във Варна да беше маааалко по-студено - да си извадя палтото поне. За сняг не можем и да си говорим - отдавна тук не вали сняг, особено декември месец. Миналата година имам страшно хубав спомени от няколкото снежни дни (в частност 4ти януари в който си купих много книги и Алекс ме покани у тях и ми направи кафе) Нямам коледно настроение (или каквото и да е настроение в момента), но.... обичам кафе и чай, а това харесват и коледните хора, така че...
Мама ме вика да си взема пицата, така че смятам да приключа този ден с коледна картинка. йей

П.П. Най-вероятно няма да пиша всеки ден, не очаквайте нищо.


Няма коментари:

Публикуване на коментар